Преди сондата да напусне пода: Тестване за теч на хелий с положително налягане

ДокладвайВ края на октомври отделението за дълбока обработка в Dinoer проведе тестове за течове на хелий с положително налягане на всяка част от партида аноди на ICCP MMO сонда. Не се разкриват подробности за поръчката. Това беше рутинна проверка на качеството на производствената линия.

Анодът на сондата не е сложен по форма: дължина на титаниева тръба от степен 2, единият край е заварен към фланец, другият е с капачка, меден проводник, минаващ през центъра, краят на кабела е залят със смола. Това, което е сложно, е веригата на уплътнението. О-пръстенът на фланеца, засегнатата от топлина зона на заваръчния шев, интерфейсът на смола, точката, където кабелът излиза - всяко едно от тях може да скрие път с микронни размери. След като морската вода или влагата в почвата попадне, тя се движи по протежение на медта, окислява проводника и убива цялата сонда две години след погребението.

"Ако покритието не успее, можете да нанесете повторно покритие. Ако уплътнението не успее, няма какво да спасявате." Операторът на тази станция го каза, без да вдига поглед от габарита.

Тестът използва положително налягане. Частта се пълни с хелий с висока чистота и се поставя в околния въздух. Сонда с хелиев масов спектрометър сканира бавно външната повърхност. Хелият има малък молекулен размер и нисък вискозитет, така че намира пори, които окото не може да види. Инструментът отчита до диапазона от 10⁻¹² Pa·m³/s - по-добро покритие от вакуумно смъркане, особено в ъглите и преходната зона на кабела, където методите с отрицателно налягане са склонни да пропускат.

На първото парче от тази партида сондата улови сигнал на 5 mm вътре в L-ъгъла. Отчитане: 1,2×10⁻⁷ Pa·m³/s, два порядъка над вътрешната граница. Разрязват го. Ъгълът имаше косъм, липса на сливане - не сквозна пукнатина, само микропорьозност, останала в основата на затварянето на ключалката. Почти невидим на рентгенографския филм.

Поправката беше проста: обратно към заваръчния стенд, повторно скосяване, по-ниска входяща топлина, повторно заваряване, повторен тест. Второто преминаване отчете 3×10⁻⁹ Pa·m³/s, един порядък под ограничението.

От този момент партидата премина от вземане на проби към 100% проверка. Всяка сонда вече има своето отчитане на течове, партиден номер на заваръчен шев и ID на натоварването на покритието, свързани заедно в архива. Една верига, проследима и в двете посоки.

Инженерът на работилницата го каза директно: система за катодна защита остава под земята за десет или повече години. Повредата на анода обикновено не започва с покритието. Започва се с печата. „Клиентът никога не вижда тази стъпка. Морската вода вижда.“

Тестването за течове с хелий с положително налягане вече е стандартна врата в последователността на дълбока обработка - покриващи сонди, гъвкави анодни съединения, тръбни анодни крайни капачки, всичко с вътрешна проводима връзка.