Съставът на материала и основната логика на токовия изход в гъвкавите аноди

Съставът на материала и основната логика на токовия изход в гъвкавите аноди

Можете да мислите за гъвкав анод като кабел, който е проектиран да пропуска ток. Днес на пазара има два основни типа. Първият е проводящият тип полимер. Структурата му е доста проста: медна сърцевина е обвита в модифицирана пластмаса. Тази пластмаса е натоварена със сажди, които създават проводяща мрежа, която позволява на тока да се просмуква постепенно. Изходът на метър обикновено се контролира между петдесет и осемдесет милиампера, което го прави подходящ за тръбопроводи, които не изискват много висок защитен ток.

Другият тип е тип MMO/Ti. Сърцевината тук е титаниева жица с покритие от смесен метален оксид, синтеровано върху нейната повърхност. Това му придава висока електрохимична активност. Титанът обаче не е добър проводник, така че трябва да минава отделен меден кабел до него, за да помогне за пренасянето на тока. Те са свързани на интервали и точките на снаждане трябва да бъдат строго хидроизолирани. Ако това не е направено правилно, могат да възникнат проблеми надолу по линията. Тази структура може да се справи с много по-висок ток на разреждане, до осем или деветстотин милиампера на метър. Производителите обикновено твърдят, че проектният живот е четиридесет или повече години за този тип.

Всеки, който е работил в областта, разбира, че не можете просто да гледате спецификациите на хартия. Това, което наистина има значение, е как анодът действително насочва тока към тръбопровода. Традиционните аноди, независимо дали дълбок-кладенец или плитък-корпус, изпускат ток в почвата и се надяват тръбопроводът да го поеме. Резултатът е, че токът се скита наоколо и често се прихваща от други метални структури. Тръбопроводите в близост до анода получават прекомерен ток, с толкова отрицателни потенциали, че покритието може да се образува на мехури. По-далечните тръбопроводи не получават достатъчно и потенциалът им пада. Гъвкав анод обаче е положен непосредствено до тръбопровода. Токът се насочва директно към структурата, която трябва да защитава. Пътят е кратък, загубите са минимални и в тази връзка си върши работата както трябва.

Има и специфични моменти, които трябва да имате предвид по време на монтажа. Изкопавате и го заравяте. Няма нужда да пробивате дълбок кладенец, който може да бъде дълбок десетки метри, и няма нужда да кранирате в тежък коксов насип. Това спестява много работа. Но трябва да внимавате за едно нещо: този тип проводим полимер не може да бъде огънат твърде рязко. Производителите определят минимален радиус на огъване от 150 милиметра. Ако надвишите това, вътрешната структура може да се повреди, което да доведе до нестабилен токов изход. За типа MMO коксовият пълнеж обикновено е предварително-опакован във фабриката, така че спестявате тази стъпка на място. Не е необходимо сами да добавяте въглероден прах.

Ето още един момент, който става очевиден само когато сте на място и се справяте с реални условия. Когато попаднете на почва с високо-съпротивление, съпротивлението на заземяване на традиционен анод може да бъде невъзможно да се намали. Няма значение колко мощност може да изведе вашия токоизправителен шкаф; токът просто няма да отиде там, където е необходимо. Тъй като гъвкавият анод е толкова близо до тръбопровода, съпротивлението на веригата по своята същност е ниско. Когато комбинирате това с коксовия пълнеж, това е като да поставите път с ниско-съпротивление точно до тръбата, позволявайки на тока да тече вътре. Това е особено ефективно на места като пустинята Гоби или в чакълени слоеве.